1. Театър от ново измерение!
  2. Театралният салон - като у дома.
  3. Многото лица на българския театър.
  4. Театърът - изкуството на многообразието.
  5. Театрална общност ''Антракт'' - място за ценители! Бъди един от нас!

Ако обичате театъра, ако с удоволствие следите афишите на софийските театри и редовно се потапяте в магията на театралното изкуство...това е вашето място. Посещавайте нашия сайт и ще получите актуална информация за постановките в София, както и много ревюта , интервюта, снимки и занимателни игри. Нека заедно превърнем тази страница в уютно местенце за театрални любители.

Театрална общност "Антракт"  



Народен театър „Иван Вазов"

    Народен театър „Иван Вазов“ е Национален културен институт в областта на театралното изкуство. След Освобождението на България от османско иго град София е определен за столица. Постепенно тук се създават нови учебни и културни институции. За начало на летоброенето на Народния театър се счита заповед на министъра на Народното просвещение д-р Иван Д. Шишманов, с която от 1 януари 1904 г. управителят на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа „Сълза и смях“ г-н Илия Миларов е назначен за „Интендант“. От пролетта на същата година названието на трупата вече е Български народен театър.
От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, а от 1952 г. до 1962 г. – Народен театър „Кръстьо Сарафов“. От 1962 г. и до днес официалното название е Народен театър „Иван Вазов“.
След първите стъпки на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство. Създават се едни от най-значимите произведения, превърнали се в класически за българската драматургия: сценичен вариант на „Под игото“ и „Казаларската царица“ от Иван Вазов, „Вампир“ и „Над безкръстните гробове“ от Антон Страшимиров, „Боян Магесникът“ от Кирил Христов, „Мъжемразка“ от Ст. Л. Костов, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов и др. Създава се институцията артистичен секретар и артистичен съвет към театъра, пряко отговарящи за връзката с авторите. Поставят се пиеси както от световната класическа драматургия, така и от най-значимите съвременни европейски автори – Стриндберг, Ибсен, Чехов.
    В началото на 1993 г. е назначен режисьорът Александър Морфов. Още първият му спектакъл „Дон Кихот“ по Сервантес е избран сред спектаклите на сезона. Той създава нов образ на театъра и въвежда в залите му нова, млада публика. Спектаклите на Морфов преобръщат и пародират познатите претенциозни интерпретации на класиката. Появата на Морфов ефектно и зрелищно символизира радикалното оттласкване на театъра от неговото минало. Картината на спектаклите от този период представлява колаж от постмодернистични опити, от реанимираната режисура на знака, от модернистични интерпретации. Пародията, иронията, резигнацията бележат сценичния свят на повечето от тях. Може би най-симптоматичен в това отношение е спектакълът на Александър Морфов „На дъното“ от Максим Горки.
Сред най-успешните спектакли от последните две десетилетия на Голяма сцена са още „Крал Лир“ от У. Шекспир, постановка на Явор Гърдев, „Пигмалион“ от Б. Шоу в постановката на Леон Даниел, „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, постановка на Крикор Азарян, „Сако от велур“ от Ст. Стратиев, постановка на Бойко Богданов, „Идеалният мъж“ от О. Уайлд и „Балът на крадците“ от Ж. Ануй, поставени от Тиери Аркур.
Народният театър „Иван Вазов“ разполага с три сцени – Голяма сцена с 860 места, Камерна сцена със 130 места и Сцена на IV етаж, която приема 90 зрители. Трупата на театъра осъществява между 8 – 10 премиери за един театрален сезон. В момента на сцената му играят актьори като Йорданка Кузманова, Аня Пенчева, Стефан Данаилов, Рени Врангова, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Ана Пападопулу, Георги Мамалев, Жорета Николова, Деян Донков, Захари Бахаров, Марин Янев, Мариус Донкин, Мария Каварджикова, Михаил Петров и др.


Репертоар

Голяма сцена

Камерна сцена

Сцена на четвъртия етаж

Програма

Официален сайт

<