1. Театър от ново измерение!
  2. Театралният салон - като у дома.
  3. Многото лица на българския театър.
  4. Театърът - изкуството на многообразието.
  5. Театрална общност ''Антракт'' - място за ценители! Бъди един от нас!

Ако обичате театъра, ако с удоволствие следите афишите на софийските театри и редовно се потапяте в магията на театралното изкуство...това е вашето място. Посещавайте нашия сайт и ще получите актуална информация за постановките в София, както и много ревюта , интервюта, снимки и занимателни игри. Нека заедно превърнем тази страница в уютно местенце за театрални любители.

Театрална общност "Антракт"  

Рецензии


Зловещият прелъстител Дон Жуан на Александър Морфов

Участват: Деян Донков, Велислав Павлов, Рени Врангова и др.
Народен театър "Иван Вазов"

Времетраене: 160 мин.

Мрачно, студено и вечно празно. Това е сърцето на Дон Жуан, който се опитва да задоволи нуждата си от внимание и плътска любов. Като един истински заевовател, той търси нови и нови заевоевания, на които е готов да даде сърцето си. Всяко същество е достойно за любов и трябва да бъде обичано, но любовта, която дава Дон Жуан е изпепеляваща, носеща миризмата на смърт, черна и студена, тъжна и бездушна.

Невъзможността да се наситиш и да се насладиш на любовта. Търсейки упование в своите ценности, Дон Жуан прелюбодейства с всяка срещана жена и се моли никога да не спре, защото това означава, че е победен. Стъпкан от другите и обвързан във вечните окови на своите грехове, той ще се покае и ще получи опрощение, защото Бог е благоразумен и всеопрощаващ. Не. Дон Жуан не робува никому. Той е свободен и прекрачва всякакви граници. Играе си с живота на другите, дава, получава. Вярва единствено в себе си. Вяра, която може да го погуби.

Нежността му, аристократизмът и вроденият му чар са способни да разкрият същността на всяка жена, която открива своята красота, започва да вярва в нея и да иска любовта на Дон Жуан. След всяка следваща целувка сърцето му се отваря, за да стисне силно жертвата и после да я захвърли.
Сганарел е дясната ръка и приятелят на Дон Жуан, но дори той не може да го измъкне от гроба, в който затъва. Студен, мрачен, зловещ. Защото човекът е създаден от прах и в прах ще се превърне.

Постановката започва с новото утро и отрезвителният душ на Дон Жуан. Сцената бързо се превръща от гора, бар с проститутки и кей на брега на морето, до огромна маса и зловеща гробница. Игра на детайлите в една прецизна мащабност. Режисьорът Александър Морфов желае да обгърне в мистика героя на Молиер и да го остави да избира дали да е щастлив и свободен в действията си, или да изгние сам. Но Дон Жуан успява дори сам да се присмее с последни сили на Смъртта и заблудата, наречена "живот".

Непрестанната борба между себеподобните, между добродетели и пороци, между живота и смъртта е представена с образа на фехтовачите и фехтовката. Актьорите от трупата на Народния театър са в своята стихия, показващи цялата гама от таланти, които притежават. Освен, че са пластични в своите действия и игра, актьорите пеят, свирят и се дуелират с прецизна ловкост. Една стихия, която не може да бъде побрана на сцената.

В ролята на неустоимия женски изкусител влиза артистичния Деян Донков. Със своя талант, професионализъм, чар и вроден аристократизъм Деян е дяволски добър в тази роля. Успява да вдъхне малко повече самоувереност на Молиеровия герой, черен хумор и зловещ оттенък. Приятелят и слугата на Дон Жуан, Сганарел, се играе от Велислав Павлов. Симбиозата между актьор и герой е невероятна. Велислав Павлов успява да направи тази връзка още по-впечатляваща. Поддържаща женска роля има и чаровната Рени Врангова. Грация, талант и чар в едно. Истинска наслада за очите. Изненадани сме от музикалните умения на Валентин Ганев и артистизма на Филип Аврамов. Екип, достоен за силни и нестихващи аплодисменти. Една постановка, която трябва да се преживее с всички сетива - "Дон Жуан".
Актьорите на Народния театър "Иван Вазов" потеглят на път, за да отговорят на вечните въпроси "Как да живеем?" и "В какво вярваме?" в режисурата на Александър Морфов по прекрасната пиеса на Молиер. Ще се дуелират с любовта, със злото, с греховете, със съмнението и със самите себе си, за да живеят или да бъдат намушкани.

В края на постановката Дон Жуан остава сам. Изгонил всичко, на което държи, убил вече всякакво желание за искане на прошка или опрощение, на него му предстои една последна вечеря. Вечеря със самата Смърт. Всичко се разпада и губи някогашния си блясък, а човекът става на прах.

Вашата оценка за този отзив. Можете да гласувате само веднъж.


<