1. Театър от ново измерение!
  2. Театралният салон - като у дома.
  3. Многото лица на българския театър.
  4. Театърът - изкуството на многообразието.
  5. Театрална общност ''Антракт'' - място за ценители! Бъди един от нас!

Ако обичате театъра, ако с удоволствие следите афишите на софийските театри и редовно се потапяте в магията на театралното изкуство...това е вашето място. Посещавайте нашия сайт и ще получите актуална информация за постановките в София, както и много ревюта , интервюта, снимки и занимателни игри. Нека заедно превърнем тази страница в уютно местенце за театрални любители.

Театрална общност "Антракт"  

Рецензии


"В очакване на Годо" по Самюъл Бекет


Участват: Волфрам Кох, Самуел Финци, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф
Дойчес театър - Берлин
Режисьор: Иван Пантелеев

Времетраене: 60 мин.

Път. Дърво. Вечер. Две действия, два пъти по двама души: Владимир, Естрагон, Поцо, Лъки и понякога се появява и едно момче. Нищо не може да се прави, освен да се чака и говори.

"В очакване на Годо" от Самюъл Бекет на режисьора Иван Пантелеев ще зададе много въпроси. Някои от въпросите ще се разпаднат, както и някои от отговорите, но думите са вечни. Разговорът не спира, защото словото е единственият начин за оцеляване. Думите изграждат, допълват, разрушават. "В началото беше словото." Словото е дар, притежаван само от човека. И този разговор започва с раждането и завършва с тишината на мрачната смърт. Думите запълват празнотата на съществуването. Едни умират, други се раждат...


Всяка вечер е едно и също. Идват, говорят и чакат. Сякаш двамата персонажи Владимир и Естрагон са затворени в някакъв омагьосан кръг, в който всичко се повтаря. Като че ли повтарящите се ритуали на говореното служат единствено за това да направят света и преминаващото време по-поносими. Времето, прекарано на това отблъскващо и страшно враждебно място, в една неспираща тайна агония, в едно растящо напрежение, в което, скрит, в мрака гробарят бавно отваря своите клещи, е вечно. Кой ден е? Нощ ли е? Късно ли е? Не ме ли позна? Какво трябва да прави човек, освен бавно да изчака и своя край или "Годо"?
Пиесата на Самюел Бекет показва истинската същност на човека. Отделен от илюзии, мечти, разсъждения и вярвания. Такъв, какъвто е. Оставен да страда и да гние. Сляп и глух за времето си.
"В очакване на Годо" - спектакълът на Иван Пантелеев в "Дойчес театър", избрано за едно от десетте най-добри представления за 2015 г. на фестивала Theatertreffen в Берлин и наградено с престижната награда Пръстен "Гертруд Айзолд" за изпълнението на Самуел Финци и Волфрам Кох.

Да играеш с думите става равносилно на това да се спасиш...

Вашата оценка за този отзив. Можете да гласувате само веднъж.


<