1. Театър от ново измерение!
  2. Театралният салон - като у дома.
  3. Многото лица на българския театър.
  4. Театърът - изкуството на многообразието.
  5. Театрална общност ''Антракт'' - място за ценители! Бъди един от нас!

Ако обичате театъра, ако с удоволствие следите афишите на софийските театри и редовно се потапяте в магията на театралното изкуство...това е вашето място. Посещавайте нашия сайт и ще получите актуална информация за постановките в София, както и много ревюта , интервюта, снимки и занимателни игри. Нека заедно превърнем тази страница в уютно местенце за театрални любители.

Театрална общност "Антракт"  

Рецензии


На ръба на реалността и илюзията. Един протест на Александър Морфов

Участват: Деян Донков, Иван Юруков, Рени Врангова и др.
Народен театър "Иван Вазов", Голяма сцена
Авторски спектакъл на Александър Морфов

Времетраене: 90 мин., без антракт

Мощен бунт срещу държавата и управлението. Ругатни, яростни закани и една истинска буря от емоции, които Морфов някога е събрал в себе си. "На ръба" се превръща в една тъжна история за един отиващ си народ. Репликата "Да ти ... и държавата" не звучи толкова вулгарно, тя сякаш изразява ежедневието, презрението към всички. "Изроди" се превръща в умилително, нежно обръщение към грозната действителност.

Един спектакъл, изграден от хармонията между музиката и играта на актьорите. Защото в "На ръба" текст почти няма. Всичко, което казват Морфов и актьорите от Народния театър, го правят само с няколко акорда и една голяма конструкция. Показателна сцена е епизодът, в който звучи Болерото на Морис Равел. Актьорите играят само с няколко реплики, но заедно създават една огромна структура от повтарящи се епизоди, които вървят в синхрон с музиката. В началото всичко е наред, но в последствие ритъмът се забързва, играта на актьорите започва да става груба, музиката кипи и беснува и всичко преминава в бой, в хаос.

Първата сцена впечатлява с мащабния декор и визуалните ефекти. Силна буря се развилнява и се опитва да отвее актьорите от покрива, но всички заедно успяват да издържат на буйното време. Застанали всички на ръба на пропастта, гледайки към България, изключително напомнят на героите от спектакъла на Александър Морфов "Хъшове", които наблюдават със скръб родината, в която искат някой ден да се завърнат. Родината в "На ръба" рязко сменя образа си на майка с образа на мащеха, която се опитва да отрови заварените си деца, за да изчезнат завинаги. Животът е немислим и затова решението е смърт. Смъртта в постановката е равна на свобода.

Когато стоиш на ръба, усещаш как долу бездната те призовава. Все повече притъпяваш сетивата си и мислиш единствено и само за спасението на душата. Тялото ти привиква на желанието и се отпуска. Затваряш си очите и се отделяш от земята, за да полетиш надолу. Летиш, но си свободен.

Масовото хвърляне от ръба започва. Българите трябва да се научат да оцелеят в това крайно враждебно място. Затворен между четирите стени на панелката, българинът се е заключил вътре в себе си, безразличен към света навън. Той се опитва да живее. Нали затова се е родил. Грандиозната сценография на Никола Тороманов и режисурата на Александър Морфов представят многобройни миниатюри на хората в големия град. Отношението към детайла е впечатляващо. Всеки предмет, всяко събитие на сцената имат своя скрит смисъл и роля в цялата тази разтърсваща драма.
Персонажът на Деян Донков също скача. За жалост оцелява и става инвалид, влизайки в ролята на най-нищожните и незабележими твари в големия град - бездомниците и сакатите. Животът му на улицата ще стане още по-тежък. Наред с презрението и подигравките, героят му ще трябва да приеме и новото си положение в обществото. А любовта продължава да цъфти в мизерията. Но колко ще продължи тя, зависи от приспособяването на българина. Времената се менят. Годините минават. Самолетите отлитат.

Българинът малко по-малко се стопява, губейки всичко, което притежава. Живеем в боклуци, но все още пазим патриархалните отношения. Танцуваме, пеем и празнуваме. Нова година, нов късмет.

Една голяма илюзия. Всичко, което е представено на сцената, е една голяма лъжа. Като самолетът, който прелита ниско над Обеля. Като кутията бонбони, която става връзка с външния свят. Но в този измислен свят всички са заедно. Независимо от коя социална прослойка са. Всички празнуват, пеят и се надяват. Надяват се да падат бързо. Да сложат край на мъките си.

Стоян Алексиев разказва на бебето: „Имало едно време, много отдавна, един народ, те се наричали българи… Спокойно, вече ги няма.“

Една разтърсваща история за един претопяващ се народ. "На ръба". Разговор без думи...

Снимки Елена Николаева

Вашата оценка за този отзив. Можете да гласувате само веднъж.


<