1. Театър от ново измерение!
  2. Театралният салон - като у дома.
  3. Многото лица на българския театър.
  4. Театърът - изкуството на многообразието.
  5. Театрална общност ''Антракт'' - място за ценители! Бъди един от нас!

Ако обичате театъра, ако с удоволствие следите афишите на софийските театри и редовно се потапяте в магията на театралното изкуство...това е вашето място. Посещавайте нашия сайт и ще получите актуална информация за постановките в София, както и много ревюта , интервюта, снимки и занимателни игри. Нека заедно превърнем тази страница в уютно местенце за театрални любители.

Театрална общност "Антракт"  

Рецензии


Диана Добрева режисира престъпната игра на господари и слуги в "Слугините " на Жан Жьоне

Участват: Александра Василева, Жорета Николова и Диана Добрева
Народен театър "Иван Вазов"

Времетраене: 90 мин.

Истинска прецизност от началото до края. Изящна актьорска игра преплетена с удивителна артикулация, допълвана от идеен декор и всичко режисирано под зоркия режисьорски поглед на Диана Добрева. "Слугините" на Жан Жьоне привлича като магнит зрителите на Народния театър, защото проблемите в пиесата звучат актуално.

Игра на бедни и богати. По-точно на слуги и господари. Господарят винаги е прав и пръв. Неговата дума е закон и не може да бъде престъпвана. Той държи в ръцете си сърцата на слугите и във всеки един момент може да ги стисне и да изпукат под ноктите му. Кръвта ще я избърше в алено червените дрехи, защото неговата може да е синя, но дрехите му са обагрени в кръвта на жертвите, през които е минал, по пътя към дървения трон. Слугите за разлика от господарите са нищожни по съдба и мизерни в желанието си да живеят неговия живот. Психата на слуги променя живота ни, начина ни на мислене и ни кара да служим на фалшиви идеали и глупави ценности. Жалкото е колко малко хора реално осъзнават, че са слуги и колко продължавата да играят тази роля. Господарят ги тъпче, а те търпят и тайно си мислят, как вечер, когато всичко спи, ще облекат дрехите му и ще са господари на желанията си и на нощта. Толкова са обсебени от фантазиите си да бъдат Мадам, че престъплението им е неизбежно. Включително и самите себе си...


В ролята на по-малката сестра Клер влиза Александра Василева. Млада и невинна, Клер никога не е излизала от ролята на слугиня. Всеки ден облича престилката, чисти и прислужва. Трие мебелите на Мадам с горещите си сълзи от непълноценно изживяния си живот. Александра лесно приковава вниманието на зрителя със своя чар и професионализъм, а отличната й артикулация прави героинята й още по-ярка в постановката. Като нейна по-голяма и по-мъдра сестра, Соланж, играе Жорета Николова. Жорета Николова играе красиво и вдъхновяващо. Истински талант и професионализъм можеш да видиш в очите на тези актриси, защото успяват да предадат празния поглед, за който говори Жан Жьоне. Празен като пустиня, като пуст живот, като пуст театър.

Режисьорското решение на Диана Добрева да включи в постановката по-ранната версия на слугините, в ролите Мия и Ния Костадинови, е достоен за похвала. По този начин Добрева разкрива психиката и вътрешния свят на нейните герои, защото играта на малките слугинчета е променена, от детинска и невинна е станала престъпна и убийствена.
Диана Добрева зрелищно се завръща като актриса в театъра. Нейната роля (на господарката) е най-малка, но и най-силна. Точно когато си на път да се изгубиш в словесния порой на интригантстването на Клер (Александра Василева) и Соланж (Жорета Николова), излиза Мадам с цялата си пищност, високомерие и злост и те връща в играта. Диана Добрева сама режисира себе си и играта й действа на публиката впечатляващо. С един замах Мадам взима властта в ръцете си, успява да разкрие част от коварството на прислужниците си и да ги смаже психически като мухи.

Костюмите и сценографията са отново дело на Диана Добрева. Стилът й се забелязва във всеки един детайл. На сцената виждаме един голям дървен трон, но най-голямото богатство и символът на властта е огромният червен плащ, с който Мадам е облечена. Целта на Клер и Соланж е да облекат този плащ. Тяхната игричка се превръща в план за убийство, но дали ще им стигне смелостта?


„Стоя пред „Слугините” като пред почерняла катедрала на фона на искрящо синьо небе – пише Диана Добрева в своите режисьорски бележки. – Иска ми се да вляза вътре, но засега съм хипнотизирана от обгорелите й контури. Пристъпвам бавно, като синьото става все по-малко, а релефът на катедралното черно – все по-мощен. Знам, че вътре в тази катедрала имам среща с две същества. С две от тези, за които Жан Жьоне пише, че са с красиви лица и пусти очи. Пусти очи – като празен театър. Като безлюден затвор. Като пустиня.”

Трудно се изиграва пустиня. Актрисите обаче го правят до пълно изтощение. Излизаш от театъра, влизаш в реалността и откриваш същата тази пустиня пак. Ужесен театър, който играем всеки ден в живита си. Всичко се повтаря... Просто лицата са различни… Красиви лица с пусти очи.

Вашата оценка за този отзив. Можете да гласувате само веднъж.


<