1. Театър от ново измерение!
  2. Театралният салон - като у дома.
  3. Многото лица на българския театър.
  4. Театърът - изкуството на многообразието.
  5. Театрална общност ''Антракт'' - място за ценители! Бъди един от нас!

Ако обичате театъра, ако с удоволствие следите афишите на софийските театри и редовно се потапяте в магията на театралното изкуство...това е вашето място. Посещавайте нашия сайт и ще получите актуална информация за постановките в София, както и много ревюта , интервюта, снимки и занимателни игри. Нека заедно превърнем тази страница в уютно местенце за театрални любители.

Театрална общност "Антракт"  

Рецензии


Веселите Уиндзорки

от Уилям Шекспир
Театрална трупа The Festival Players
Режисьор - Майкъл Дайър
Костюми - Франсис Холт
Музика - Джони Копин
Част от 21-ото издание на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“

Участват:
Марк Спригс, Стивън Хорнкасъл, Самюел Грифитс, Конър Рийд, Пол Валънтайн и Уилям Рос-Фосет

Часът е 17:45.
Довършвам ранната си вечеря и отпивам последни глътки от виното, отгледано под жаркото слънце на Тракия (не квартала, а низината). В 18:00 вече вървя към автобусната спирка, а в 18:15 вече пътувам в 6-цата от последната й спирка към центъра на най-стария град в Европа. Шофьорът е решил да не пуска климатик и разчита на естествена вентилация за комфорта на пътниците, а температурата навън, макар в средата на септември, е над 30 градуса. Не е приятно за дълги панталони и риза с дълъг ръкав. След 25 минути слизам на бул. Руски и крача забързано към ДТ-Пловдив, защото искам и да си купя вода преди спектакъла. В 18:50, след като и тази мисия е изпълнена, влизам в сградата на театъра - най-старият професионален театър в България, осн. 1881.

Интериорът по обясними причини не блести като този на Народния театър, но вдъхва респект и уют едновременно. Ремонтираната зала на голямата сцена е готова за зрители и актьори. Постановката тази вечер, част от 21-вото издание на “Сцена на кръстопът”, е “Веселите Уиндзорки”, известната комедия на Шекспир. Представена е от театралната трупа “The festival players”, базирана в родния град на най-великият драматург на всички времена.

Това е първият ми спектакъл с изцяло мъжки роли и първият на чужд език, в случая английски. Играта е неописуемо добра, човек може да забрави, че жените не са всъщност жени. Сюжетът е интересен, а имайки предвид, че е писано преди векове съм изненадан от дръзкия и разкрепостен език, който няма много общо с другите шекспирови пиеси, които съм гледал - “Хамлет” и “Ромео и Жулиета”. Диалозите и монолозите са разнообразявани от майсторски изпълнени кратки песни, които внасят и елемент на оперета. Енергията в залата не може да се предаде в текст, а когато всичко свърши и стигнахме до аплауз, всички в залата бяха усмихнати.

След като излязох от театъра, 21:10 и повървях по Главната осъзнах, че току-що бях видял едно от най-зареждащите представления в живота ми и позитивната емоция не ме напусна до края на вечерта. “Сцена на кръстопът” събира театрали от цяла Европа в Пловдив, на кръстопътя между изтока и запада, дава възможност на пловдивчани и гостите на града да гледат най-добрите български и чуждестранни пиеси срещу скромната сума от 10лв! Казвам с ръка на сърце без да искам да обидя никого, че има постановки в някои столични театри, които с 50% по-високи цени не дават същата емоция, която откривам в този фестивал.
Хора, посещавайте фестивала, посещавайте Пловдив, има какво да Ви покаже!



П.П.: Извинявам се на скъпия читател на “Антракт”, че повече от половината текст е за преживяването преди и след спектакъла. Вярвам, че емоциите, които едно представление доставя на зрителите, са неделима част от него и трябва да се набляга и на тях.

Автор: Ангел Митков

Вашата оценка за този отзив. Можете да гласувате само веднъж.


<